Не те познавам
Не знам коя си
Не ме познаваш
Не си ме виждала
Не ме усещаш
Но ме мечтаеш
Както аз
Мечтая тебе
Сънувам те
И те желая
Желаеш ме и ти
Не можеш да ме спреш
Не мога да те спра
И тичаме един към друг
Но май не знаем
Че стремейки
Се към другия
Не го оставяме
Да стигне той до нас
И така двамата със тебе
Въртим се във
Въртележката на любовта си
И без надежда някога
Да спреме този бяг
Все тъй обречени на другия
И все така далеч един
От друг
Но зная
Спрем ли тази лудост
Застанем ли един до друг
На любовта ни
Това ще бъде края
Любовта ни
Луда, недостижима
И реална в нереалността си.

Сълза си ти,
Която няма да изплача
И болка си,
Която не изпитвам,
И твоят образ
Колкото и да опитвам
Неизтриваем си
Остава във сърцето ми
И мразех те
И те обичам сляпо
Опитвал съм
Да те забравя но
Не успях
И колкото и да
Бягам все там
Съм пак при тебе
В прегръдките ти
Мирен и смутен
Мечтал съм те
И съм те сънувал
Нощем
Когато съм заспивал сам
И мечтата ми
Превърната в реалност
Си ти
Но знам че колкото
И да те гоня
И колкото към теб да се стремя
Ти все ще се измъкваш
Между пръстите
И отново празни шепи ще
Събирам, защото
Ти си мечта
А мечтите трябва да са
Неуловими
Невъзможни
Недостижими
Като тебе, точно
Като теб.
Но дори когато
Виждам как се отдалечаваш
И когато чувам само
Косите ти във тъмното
Аз те желая
Все по-силно
И по-силно се стремя към теб
Обичам те, когато не те имам
И когато си за мене
Невъзможен блян
Невъзможен, но
Красив.

6 месеца, 180 дни, 4320 часа...

...или горе–долу толкова. Достатъчно време да свикнеш с места хора и събития. С начина си на живот. И отново наближава промяна, знаеш датата й и приблизително какво ще последва и какво да очакваш. Въпреки това я има неизвестността на новото, примамливият и измамен привкус на новото начало. Започва да те задушава нуждата от промяна, нуждата да рушиш и да започваш отначало...


...и тогава се появява изродът, с който си прекарал последната половин година от живота си, с вечно напушената си усмивка и екзистенциални проблеми с пушенето и разбираш, че си свикнал и с него, и с квартирата, и с шибаната „Овча Купел“ и му правиш портрета, за който те е врънкал 3–4 месеца...

"...нали знаеш - "емоционално импотентен" - просто същият този орган, сърцето, е доста закърнял; след като собственикът му толкова пъти го беше изправял пред съда на криворазбраните си разбирания и псевдо съвест; толкова пъти го беше разпъвал на кръста на собствената си несигурност и обърканост; беше го карал да променя формата си, цвета, големината; да обича и да мрази; беше го рабивал хиляди пъти на хиляди парченца и отново го беше съединявал в едно цяло, отделяйки ненужните части; беше го блъскал, мачкал, изкривявал, за да го намести в калъпа на конформистките си разбирания; беше го качвал на седмото небе и най-брутално го беше изкарвал от състоянието на нирвана, разбивайки го в земята с всичката сила и злоба, на която е способен, не разбирайки, че всъщност наранява себе си; беше го оставил в калта на живота си, но то - сърцето - не го остави, просто вече не го слушаше, беше се затворило вътре в загрубялата си черупка и беше станало жива рана, която тлееше вътре в него, но вече не межеше да чувства както преди. И затова толкова се изненада, когато тази сутрин прочете едно писмо, което накара сърцето му да трепне, отчасти заради това, което прочете, отчасти заради това, което то му напомни и отчасти заради образа на едно момиче, което сърцето му отдавна беше забравило, но който беше неизтриваемо "painted on my heart"..."

2 Януари 2005 г.

Илюстрация неква
Некви каки, некви елдорадо-та, некви цици, некви криле, некви филми... После се чуда за кво не ме одобряват за adsense... Ово е живот!

Крак на заклет рибар
Ако сте си задавали въпроса "Как изглеждат краката на рибарите отдолу?", то вие сте: 1. доста нестабилни психически и се нуждаете от лекарски съвет и сериозна почивка; 2. най-щастливият човек на земята, защото получавате нагледен отговор на въпроса си. Ето така изглежда кракът на рибаря отдолу и ако не изглежда така, то той не е никакъв рибар: